Някой, някога, някъде
Не ще надмогне никой старостта –
ще бъде победителка накрая.
Но пътя преживян – на младостта
в последния си стих ще завещая!
Столетница ще бъде мисълта
и с нея всеки стих ще се преражда,
а в него ще живее любовта
като една неутолима жажда!
И вместо Бог, и Дух, и Младенец,
то, Слънцето, едничко ще се моли
за грешника с душата на светец,
усмихващ се на идващата пролет!
Посрещнал и изпратил старостта,
сърцето ми със вино ще прелеят,
но – без да го изричам на шега...
ще пожелая още да живея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
