Събуждал ли си се във тъмен здрач,
Безпътен като вятъра сред мрака,
И чувствал ли си се понякога глупак,
Мислейки, че някой там те чака..
А вярваш ли във своя бог могъщ,
Че някой ден ще ви събере,
И някъде във цъфналата ръж,
Ще бъдеш пак усмихнато хлапе.
Но знам че силата остава,
Добро когато правиш ти,
А мрака тихичко ще те забрави,
С искри живот от нечий очи.
, 00.01 София
© Красимир Тодоров Todos los derechos reservados