24 jun 2007, 20:39

Някой трябва да ме стопли

  Poesía
1.1K 0 4
Тези мижави звездици,
дето ти ми подаряваш,
моля те, назад вземи си
с тях сърцето ми не сгряваш!

Тези думици горчащи,
чак преливащи от сладко,
много евтино ги плащаш...
Връщам ти ги аз обратно!

Тези - празните целувки
устните ми изстудяват!
Вземай своите обувки
и се махай от тъдява!

Тичай, тичай... заминавай...
Аз ще чакам друг да дойде!
Че студено е тъдява!
Някой трябва да ме стопли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жана Лисичкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...