24 июн. 2007 г., 20:39

Някой трябва да ме стопли

1.1K 0 4
Тези мижави звездици,
дето ти ми подаряваш,
моля те, назад вземи си
с тях сърцето ми не сгряваш!

Тези думици горчащи,
чак преливащи от сладко,
много евтино ги плащаш...
Връщам ти ги аз обратно!

Тези - празните целувки
устните ми изстудяват!
Вземай своите обувки
и се махай от тъдява!

Тичай, тичай... заминавай...
Аз ще чакам друг да дойде!
Че студено е тъдява!
Някой трябва да ме стопли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жана Лисичкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....