24 oct 2007, 14:05

Някой времето краде 

  Poesía » De amor
1184 0 7
 

Звън пронизва тишината.

Утрото надава своя вик.

Бърза времето, не чака.

Денят започва своя бяг.

 

(Някой времето краде!)

 

Реклами, сметки, телефони,

изливат всичко върху теб,

а ти си още по пижама,

изпил кафето си на екс.

 

(Някой времето краде!)

 

Скачаш в дънки и сандали,

минути, откъснати от часове.

Врати, ключалки, катинари

и бързаш в ръката с дете.

 

(Някой времето краде!)

 

Срещи, разговори, хора,

образи, но без лица,

само цифри и умора,

после искаш тишина.

 

 

           ***

Някой времето открадна.

но остави мен и нас

Да се любим на разсъмване,

преди пронизващия час.

 

 

© Петя Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??