Някой времето краде

24 окт. 2007 г., 14:05

Поэзия » Любовная

1316 0 7

Звън пронизва тишината.

Утрото надава своя вик.

Бърза времето, не чака.

Денят започва своя бяг.

(Някой времето краде!)

Реклами, сметки, телефони,

изливат всичко върху теб,

а ти си още по пижама,

изпил кафето си на екс.

(Някой времето краде!)

Скачаш в дънки и сандали,

минути, откъснати от часове.

Врати, ключалки, катинари

и бързаш в ръката с дете.

(Някой времето краде!)

Срещи, разговори, хора,

образи, но без лица,

само цифри и умора,

после искаш тишина.

***

Някой времето открадна.

но остави мен и нас

Да се любим на разсъмване,

преди пронизващия час.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-30T15:47:59+02:00

Прекрасно стихотворение.
И това е цялата истина.
С обич, мила Петя, за ограбените.
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-24T22:02:29+03:00

Не ви е откраднал всичкото време.Това личи от финала.
Интересен и хубав стих!Браво!
green_poison (Ирена )

2007-10-24T15:04:42+03:00

Финала е жесток,мн истинско!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-10-24T15:03:17+03:00

Страхотно е!!!
Браво, Пети!!!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-10-24T14:28:15+03:00

Много истински и хубав стих!
posh` (Таня Атанасова)

2007-10-24T14:09:20+03:00

"Някой времето открадна.

но остави мен и нас

Да се любим на разсъмване,

преди пронизващия час."
Много ми хареса стихотворението ти,а финала е супер!!!Поздрави!
Елишка (Елица Стоянова)

2007-10-24T14:07:44+03:00

Задъхано и забързано!
Като ежедневието