24.10.2007 г., 14:05 ч.

Някой времето краде 

  Поезия » Любовна
1186 0 7
 

Звън пронизва тишината.

Утрото надава своя вик.

Бърза времето, не чака.

Денят започва своя бяг.

 

(Някой времето краде!)

 

Реклами, сметки, телефони,

изливат всичко върху теб,

а ти си още по пижама,

изпил кафето си на екс.

 

(Някой времето краде!)

 

Скачаш в дънки и сандали,

минути, откъснати от часове.

Врати, ключалки, катинари

и бързаш в ръката с дете.

 

(Някой времето краде!)

 

Срещи, разговори, хора,

образи, но без лица,

само цифри и умора,

после искаш тишина.

 

 

           ***

Някой времето открадна.

но остави мен и нас

Да се любим на разсъмване,

преди пронизващия час.

 

 

© Петя Данаилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??