Някой времето краде
Звън пронизва тишината.
Утрото надава своя вик.
Бърза времето, не чака.
Денят започва своя бяг.
(Някой времето краде!)
Реклами, сметки, телефони,
изливат всичко върху теб,
а ти си още по пижама,
изпил кафето си на екс.
(Някой времето краде!)
Скачаш в дънки и сандали,
минути, откъснати от часове.
Врати, ключалки, катинари
и бързаш в ръката с дете.
(Някой времето краде!)
Срещи, разговори, хора,
образи, но без лица,
само цифри и умора,
после искаш тишина.
***
Някой времето открадна.
но остави мен и нас
Да се любим на разсъмване,
преди пронизващия час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Данаилова Всички права запазени
