2 feb 2024, 11:42

Някой знае ли, кой е

  Poesía
372 0 0



Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.

Маза по стъклото ми лъжи,
Слънцето ми кри от небосклона.
Пробва се дори да прозвучи
като гадно скърцаща персона.

После влезе в роля - доброта.
Каза ми това което мисля.
Но лъжата все си е лъжа
и мъглява няма доза истина.

В мен горя пожарът на страстта.
Не умея да съм фалшименто.
Пробвах се дори да замълча,
но не можех. Крясках на моменти.

Бях ранен и виждах своя край.
Някаква измама ме измами.
Вярата не е за всеки май.
Всеки с интереса си борави.

И така измамен си вървя
по пътеката към светлината.
Аз съм тоя дето все мълча...
Кой е господарят на мъглата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...