2.02.2024 г., 11:42

Някой знае ли, кой е

370 0 0



Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.

Маза по стъклото ми лъжи,
Слънцето ми кри от небосклона.
Пробва се дори да прозвучи
като гадно скърцаща персона.

После влезе в роля - доброта.
Каза ми това което мисля.
Но лъжата все си е лъжа
и мъглява няма доза истина.

В мен горя пожарът на страстта.
Не умея да съм фалшименто.
Пробвах се дори да замълча,
но не можех. Крясках на моменти.

Бях ранен и виждах своя край.
Някаква измама ме измами.
Вярата не е за всеки май.
Всеки с интереса си борави.

И така измамен си вървя
по пътеката към светлината.
Аз съм тоя дето все мълча...
Кой е господарят на мъглата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...