2.02.2024 г., 11:42

Някой знае ли, кой е

371 0 0



Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.

Маза по стъклото ми лъжи,
Слънцето ми кри от небосклона.
Пробва се дори да прозвучи
като гадно скърцаща персона.

После влезе в роля - доброта.
Каза ми това което мисля.
Но лъжата все си е лъжа
и мъглява няма доза истина.

В мен горя пожарът на страстта.
Не умея да съм фалшименто.
Пробвах се дори да замълча,
но не можех. Крясках на моменти.

Бях ранен и виждах своя край.
Някаква измама ме измами.
Вярата не е за всеки май.
Всеки с интереса си борави.

И така измамен си вървя
по пътеката към светлината.
Аз съм тоя дето все мълча...
Кой е господарят на мъглата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...