Някой знае ли, кой е
Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.
Маза по стъклото ми лъжи,
Слънцето ми кри от небосклона.
Пробва се дори да прозвучи
като гадно скърцаща персона.
После влезе в роля - доброта.
Каза ми това което мисля.
Но лъжата все си е лъжа
и мъглява няма доза истина.
В мен горя пожарът на страстта.
Не умея да съм фалшименто.
Пробвах се дори да замълча,
но не можех. Крясках на моменти.
Бях ранен и виждах своя край.
Някаква измама ме измами.
Вярата не е за всеки май.
Всеки с интереса си борави.
И така измамен си вървя
по пътеката към светлината.
Аз съм тоя дето все мълча...
Кой е господарят на мъглата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени