2 февр. 2024 г., 11:42

Някой знае ли, кой е

374 0 0



Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.

Маза по стъклото ми лъжи,
Слънцето ми кри от небосклона.
Пробва се дори да прозвучи
като гадно скърцаща персона.

После влезе в роля - доброта.
Каза ми това което мисля.
Но лъжата все си е лъжа
и мъглява няма доза истина.

В мен горя пожарът на страстта.
Не умея да съм фалшименто.
Пробвах се дори да замълча,
но не можех. Крясках на моменти.

Бях ранен и виждах своя край.
Някаква измама ме измами.
Вярата не е за всеки май.
Всеки с интереса си борави.

И така измамен си вървя
по пътеката към светлината.
Аз съм тоя дето все мълча...
Кой е господарят на мъглата?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...