23 abr 2008, 8:18

Няколко истини

875 0 2

Истината не винаги е толкова бяла.
Тя трябва постоянно да се доказва.
За нея трябва опора, понякога промяна.
Но и границата трябва да се спазва.

 

Лъжата понякога е добронамерена.
Но каквато и да е, тя все пак си е лъжа.
Тя засяга, силно болезнена,
дори и казана с добрина.

 

Доказваме се не заради себе си или за другите.
Доказваме се, за да ни се даде доверие.
Но това не се взима само с думите.
Доказва се постепенно и с действие.

 

Любовта не се гони, не се и чака.
Не идва и не си отива!
Бавно се вселява, като въглен се разпалва
и после тихичко изстива!

 

Омразата е на стъпало от любовта!
Само в нея се събира пропаст, страст и чувства!
Но във нея спи и гибелта,
душевни страдания и гняв във нас събужда!

 

Животът не започва отначало,
той просто се изменя!
За него явно времето е спряло.
Той всичко ни дава, но и го отнема!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много философия
    и разбира се много истина...
    браво Миме, поздрав !
  • Много истина има в стиха ти...
    просто...живият Живот...Хубав стих!
    с обич, Мими Без страх.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...