23 апр. 2008 г., 08:18

Няколко истини

870 0 2

Истината не винаги е толкова бяла.
Тя трябва постоянно да се доказва.
За нея трябва опора, понякога промяна.
Но и границата трябва да се спазва.

 

Лъжата понякога е добронамерена.
Но каквато и да е, тя все пак си е лъжа.
Тя засяга, силно болезнена,
дори и казана с добрина.

 

Доказваме се не заради себе си или за другите.
Доказваме се, за да ни се даде доверие.
Но това не се взима само с думите.
Доказва се постепенно и с действие.

 

Любовта не се гони, не се и чака.
Не идва и не си отива!
Бавно се вселява, като въглен се разпалва
и после тихичко изстива!

 

Омразата е на стъпало от любовта!
Само в нея се събира пропаст, страст и чувства!
Но във нея спи и гибелта,
душевни страдания и гняв във нас събужда!

 

Животът не започва отначало,
той просто се изменя!
За него явно времето е спряло.
Той всичко ни дава, но и го отнема!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много философия
    и разбира се много истина...
    браво Миме, поздрав !
  • Много истина има в стиха ти...
    просто...живият Живот...Хубав стих!
    с обич, Мими Без страх.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...