23 апр. 2008 г., 08:18

Няколко истини

869 0 2

Истината не винаги е толкова бяла.
Тя трябва постоянно да се доказва.
За нея трябва опора, понякога промяна.
Но и границата трябва да се спазва.

 

Лъжата понякога е добронамерена.
Но каквато и да е, тя все пак си е лъжа.
Тя засяга, силно болезнена,
дори и казана с добрина.

 

Доказваме се не заради себе си или за другите.
Доказваме се, за да ни се даде доверие.
Но това не се взима само с думите.
Доказва се постепенно и с действие.

 

Любовта не се гони, не се и чака.
Не идва и не си отива!
Бавно се вселява, като въглен се разпалва
и после тихичко изстива!

 

Омразата е на стъпало от любовта!
Само в нея се събира пропаст, страст и чувства!
Но във нея спи и гибелта,
душевни страдания и гняв във нас събужда!

 

Животът не започва отначало,
той просто се изменя!
За него явно времето е спряло.
Той всичко ни дава, но и го отнема!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много философия
    и разбира се много истина...
    браво Миме, поздрав !
  • Много истина има в стиха ти...
    просто...живият Живот...Хубав стих!
    с обич, Мими Без страх.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...