От тесните гърла на бутилките стъклени

изскачат забравени духове...

Душите са кухи –

из шахтите са плъзнали плъхове,

прегризват волята и последните букви.

Надолу.

По нечия стълба

се свличат дните от седмицата...

Под месеците жалки години са слепнали.

В система на хаос и безумие.

Полазват изгарящи тръпки

по кожата ледена.

А истините отново възкръсват.

Прекъсват веригата на страх и лъжа.

Мъртвите рими не дават никакъв плод.

Накълцани от строшени бутилки,

със стъклени тесни гърла...