Няколко капки
От тесните гърла на бутилките стъклени
изскачат забравени духове...
Душите са кухи –
из шахтите са плъзнали плъхове,
прегризват волята и последните букви.
Надолу.
По нечия стълба
се свличат дните от седмицата...
Под месеците жалки години са слепнали.
В система на хаос и безумие.
Полазват изгарящи тръпки
по кожата ледена.
А истините отново възкръсват.
Прекъсват веригата на страх и лъжа.
Мъртвите рими не дават никакъв плод.
Накълцани от строшени бутилки,
със стъклени тесни гърла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени