19.09.2012 г., 16:06

Няколко капки

688 0 0

От тесните гърла на бутилките стъклени

изскачат забравени духове...

Душите са кухи –

из шахтите са плъзнали плъхове,

прегризват волята и последните букви.

Надолу.

По нечия стълба

се свличат дните от седмицата...

Под месеците жалки години са слепнали.

В система на хаос и безумие.

Полазват изгарящи тръпки

по кожата ледена.

А истините отново възкръсват.

Прекъсват веригата на страх и лъжа.

Мъртвите рими не дават никакъв плод.

Накълцани от строшени бутилки,

със стъклени тесни гърла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...