19 сент. 2012 г., 16:06

Няколко капки

691 0 0

От тесните гърла на бутилките стъклени

изскачат забравени духове...

Душите са кухи –

из шахтите са плъзнали плъхове,

прегризват волята и последните букви.

Надолу.

По нечия стълба

се свличат дните от седмицата...

Под месеците жалки години са слепнали.

В система на хаос и безумие.

Полазват изгарящи тръпки

по кожата ледена.

А истините отново възкръсват.

Прекъсват веригата на страх и лъжа.

Мъртвите рими не дават никакъв плод.

Накълцани от строшени бутилки,

със стъклени тесни гърла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...