19 сент. 2012 г., 16:06

Няколко капки

692 0 0

От тесните гърла на бутилките стъклени

изскачат забравени духове...

Душите са кухи –

из шахтите са плъзнали плъхове,

прегризват волята и последните букви.

Надолу.

По нечия стълба

се свличат дните от седмицата...

Под месеците жалки години са слепнали.

В система на хаос и безумие.

Полазват изгарящи тръпки

по кожата ледена.

А истините отново възкръсват.

Прекъсват веригата на страх и лъжа.

Мъртвите рими не дават никакъв плод.

Накълцани от строшени бутилки,

със стъклени тесни гърла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...