1 ago 2015, 21:02

Няколко вечности по-късно

  Poesía » Otra
738 2 8

Няколко вечности по-късно

Блясъкът в очите ти
изтече във сърцето ми,
в сърцето ми звездите
въртяха се край нас,
и кръгчето сред тъмното
затвори се със трясък,
за да
не ни
пусне никога
оттам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ан Ще опитам, но какво да ги правя, като самички идват при мен
  • Радвам се и се усмихвам!
  • Велин, стихотворението на Христо Фотев наистина е хубаво, и ми предаде едно особено настроение. Благодаря ти!

    Андромаха, благодаря!

    Тъй като неделята вече се изнизва по нощни чорапки, направо ви пожелавам приятна седмица
  • Йоана, връщам се отново на твоя стих, защото тази сутрин четох за пореден път едно от любимите ми стихотворения на Христо Фотев - "Нистина ли си отива лятото..." И ме осени една такава идея. Вчера, четейки твоя стих, не го бях осъзнал. Стихът ти има толкова силен и вечен финал както при този на големия Фотев. Не искам да кажа, че си взаимствала от него. В никакъв случай! Просто така силно е дошло от твоето "вътре", че си го изразила така, че да отеква във вечността.
    Сега и примерът: При Хр. Фотев зъвършва така:
    Ах, лятото
    не искаше да си отиде...
    А при теб:
    за да
    не ни
    напусне никога
    оттам.
    Останах много впечатлен. Ценя високо винаги всичко оригинално. Приятна неделя!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...