Няколко вечности по-късно

Comments

• 

  limeruna (Йоана)

  Ан Ще опитам, но какво да ги правя, като самички идват при мен

  2015-08-04T22:54:06+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  

  2015-08-03T21:12:06+03:00
• 

  rocker (Велин)

  Радвам се и се усмихвам!

  2015-08-03T19:23:07+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Велин, стихотворението на Христо Фотев наистина е хубаво, и ми предаде едно особено настроение. Благодаря ти!
  
  Андромаха, благодаря!
  
  Тъй като неделята вече се изнизва по нощни чорапки, направо ви пожелавам приятна седмица

  2015-08-02T22:58:08+03:00
• 

  rocker (Велин)

  Йоана, връщам се отново на твоя стих, защото тази сутрин четох за пореден път едно от любимите ми стихотворения на Христо Фотев - "Нистина ли си отива лятото..." И ме осени една такава идея. Вчера, четейки твоя стих, не го бях осъзнал. Стихът ти има толкова силен и вечен финал както при този на големия Фотев. Не искам да кажа, че си взаимствала от него. В никакъв случай! Просто така силно е дошло от твоето "вътре", че си го изразила така, че да отеква във вечността.
  Сега и примерът: При Хр. Фотев зъвършва така:
  Ах, лятото
  не искаше да си отиде...
  А при теб:
  за да
  не ни
  напусне никога
  оттам.
  Останах много впечатлен. Ценя високо винаги всичко оригинално. Приятна неделя!

  2015-08-02T09:58:15+03:00