Блясъкът в очите ти изтече във сърцето ми, в сърцето ми звездите въртяха се край нас, и кръгчето сред тъмното затвори се със трясък, за да не ни пусне никога оттам.
Йоана, връщам се отново на твоя стих, защото тази сутрин четох за пореден път едно от любимите ми стихотворения на Христо Фотев - "Нистина ли си отива лятото..." И ме осени една такава идея. Вчера, четейки твоя стих, не го бях осъзнал. Стихът ти има толкова силен и вечен финал както при този на големия Фотев. Не искам да кажа, че си взаимствала от него. В никакъв случай! Просто така силно е дошло от твоето "вътре", че си го изразила така, че да отеква във вечността.
Сега и примерът: При Хр. Фотев зъвършва така:
Ах, лятото
не искаше да си отиде...
А при теб:
за да
не ни
напусне никога
оттам.
Останах много впечатлен. Ценя високо винаги всичко оригинално. Приятна неделя!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.