1.08.2015 г., 21:02

Няколко вечности по-късно

734 2 8

Няколко вечности по-късно

Блясъкът в очите ти
изтече във сърцето ми,
в сърцето ми звездите
въртяха се край нас,
и кръгчето сред тъмното
затвори се със трясък,
за да
не ни
пусне никога
оттам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ан Ще опитам, но какво да ги правя, като самички идват при мен
  • Радвам се и се усмихвам!
  • Велин, стихотворението на Христо Фотев наистина е хубаво, и ми предаде едно особено настроение. Благодаря ти!

    Андромаха, благодаря!

    Тъй като неделята вече се изнизва по нощни чорапки, направо ви пожелавам приятна седмица
  • Йоана, връщам се отново на твоя стих, защото тази сутрин четох за пореден път едно от любимите ми стихотворения на Христо Фотев - "Нистина ли си отива лятото..." И ме осени една такава идея. Вчера, четейки твоя стих, не го бях осъзнал. Стихът ти има толкова силен и вечен финал както при този на големия Фотев. Не искам да кажа, че си взаимствала от него. В никакъв случай! Просто така силно е дошло от твоето "вътре", че си го изразила така, че да отеква във вечността.
    Сега и примерът: При Хр. Фотев зъвършва така:
    Ах, лятото
    не искаше да си отиде...
    А при теб:
    за да
    не ни
    напусне никога
    оттам.
    Останах много впечатлен. Ценя високо винаги всичко оригинално. Приятна неделя!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...