limeruna (Йоана)
565 3355
1.08.2015 г., 21:02 ч.

Няколко вечности по-късно 

  Поезия » Друга
600 2 8

Няколко вечности по-късно

Блясъкът в очите ти
изтече във сърцето ми,
в сърцето ми звездите
въртяха се край нас,
и кръгчето сред тъмното
затвори се със трясък,
за да
не ни
пусне никога
оттам.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ан Ще опитам, но какво да ги правя, като самички идват при мен
  • Радвам се и се усмихвам!
  • Велин, стихотворението на Христо Фотев наистина е хубаво, и ми предаде едно особено настроение. Благодаря ти!

    Андромаха, благодаря!

    Тъй като неделята вече се изнизва по нощни чорапки, направо ви пожелавам приятна седмица
  • Йоана, връщам се отново на твоя стих, защото тази сутрин четох за пореден път едно от любимите ми стихотворения на Христо Фотев - "Нистина ли си отива лятото..." И ме осени една такава идея. Вчера, четейки твоя стих, не го бях осъзнал. Стихът ти има толкова силен и вечен финал както при този на големия Фотев. Не искам да кажа, че си взаимствала от него. В никакъв случай! Просто така силно е дошло от твоето "вътре", че си го изразила така, че да отеква във вечността.
    Сега и примерът: При Хр. Фотев зъвършва така:
    Ах, лятото
    не искаше да си отиде...
    А при теб:
    за да
    не ни
    напусне никога
    оттам.
    Останах много впечатлен. Ценя високо винаги всичко оригинално. Приятна неделя!
  • Прав си, Велин, могат да имат особено очарование И аз чувствам творбите ти близки, предполагам защото си до болка искрен в тях...

    Мисана, присъствието ти винаги ме радва! Дано оригиналността е хубаво нещо

    Лека ви нощ!
  • Улавяш много настроение. Оригинална си, Йоана!
  • Прекрасно! Истинските очи са винаги най-хубавото нещо в един човек! И твойте стихове са близо до мен! Поздрави Йоана!
Предложения
: ??:??