6 oct 2009, 2:12

Няколко Въпроса

1.1K 0 2

Късно вечер е, стоя в моята стая,

отдавна всички заспали са,

а аз от мъка ридая.

Имам толкова неща да те питам.

Пухе, Все още те обичам.

А ти обичаш ли ме още?

Мислиш ли за мен в онези нощи,

когато сам заспиваш

и сутрин до себе си не ме намираш?

Още ли от всичко малко се нервираш?

Какво си имал, дали вече разбираш?

Плачеш ли, когато  ме няма,

както аз плача, когато те няма?

Любовта ни толкова ли е силна,

както в началото,

или за нас сега това е началото?

Всеки различен живот да живее,

на различни неща да се смее,

с други хора да бъдем

като цяло, други хора да бъдем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...