Някоя зима

 Ще умра през зимата.

 Когато чисто и бяло е всичко.

 Когато бели савани 

 повиват полетата.

Ще умра през зимата.

Когато нощите се точат безкрайно,

а дните се помайват в безделие.

Когато има време за умиране.

 Ще умра през зимата.

 Когато птиците тъгуват за пролет.

 Когато не цъфтят цветя по дворовете

 и не едрее плод във градините.

Ще умра през зимата.

Когато приглушено стенат камбаните.

Когато студ сковал е и мислите

и тежко отмерено нижат се крачките.

 Ще умра през зимата.

 За да се слее с белотата душата ми.

 Само там, на земята

 гробът ми черен, сам да чернее.