Oct 12, 2013, 8:40 PM  

Някоя зима

  Poetry » Other
913 0 0

                              Някоя зима

 

 Ще умра през зимата.

 Когато чисто и бяло е всичко.

 Когато бели савани 

 повиват полетата.

 

Ще умра през зимата.

Когато нощите се точат безкрайно,

а дните се помайват в безделие.

Когато има време за умиране.

 

 Ще умра през зимата.

 Когато птиците тъгуват за пролет.

 Когато не цъфтят цветя по дворовете

 и не едрее плод във градините.

 

Ще умра през зимата.

Когато приглушено стенат камбаните.

Когато студ сковал е и мислите

и тежко отмерено нижат се крачките.

 

 Ще умра през зимата.

 За да се слее с белотата душата ми.

 Само там, на земята

 гробът ми черен, сам да чернее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Пелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...