10 feb 2009, 22:47

Някъде край Варна

1.3K 0 13

По пътеката позната,

що отвежда в  морски бряг,

аз срещнах те в ранна утрин

и подадох ти ръка.

 

После нежно,  всред вълните,

до подводните скали,

ти със  блясък във очите

свят незнаен ми разкри...

 

Беше нежно, бе омая,

бе безкрайна красота,

топлината във  сърцето

от тогава все тая...

 

И сега,  всред снежна зима,

с ветрове по моя бряг,

все  усмивката любима

с твоя образ пазя аз.

 

Нека бурята бушува,

нека стенат морските вълни,

знам, очаквам, пак ще дойдеш

с оня блясък в очи.

 

 

http://www.vbox7.com/play:3b34a2b9

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...