10.02.2009 г., 22:47

Някъде край Варна

1.3K 0 13

По пътеката позната,

що отвежда в  морски бряг,

аз срещнах те в ранна утрин

и подадох ти ръка.

 

После нежно,  всред вълните,

до подводните скали,

ти със  блясък във очите

свят незнаен ми разкри...

 

Беше нежно, бе омая,

бе безкрайна красота,

топлината във  сърцето

от тогава все тая...

 

И сега,  всред снежна зима,

с ветрове по моя бряг,

все  усмивката любима

с твоя образ пазя аз.

 

Нека бурята бушува,

нека стенат морските вълни,

знам, очаквам, пак ще дойдеш

с оня блясък в очи.

 

 

http://www.vbox7.com/play:3b34a2b9

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...