По пътеката позната,
що отвежда в морски бряг,
аз срещнах те в ранна утрин
и подадох ти ръка.
После нежно, всред вълните,
до подводните скали,
ти със блясък във очите
свят незнаен ми разкри...
Беше нежно, бе омая,
бе безкрайна красота,
топлината във сърцето
от тогава все тая...
И сега, всред снежна зима,
с ветрове по моя бряг,
все усмивката любима
с твоя образ пазя аз.
Нека бурята бушува,
нека стенат морските вълни,
знам, очаквам, пак ще дойдеш
с оня блясък в очи.
http://www.vbox7.com/play:3b34a2b9
© Владимир Всички права запазени
Поздрав и прегръдка!!!