Feb 10, 2009, 10:47 PM

Някъде край Варна

  Poetry » Love
1.3K 0 13

По пътеката позната,

що отвежда в  морски бряг,

аз срещнах те в ранна утрин

и подадох ти ръка.

 

После нежно,  всред вълните,

до подводните скали,

ти със  блясък във очите

свят незнаен ми разкри...

 

Беше нежно, бе омая,

бе безкрайна красота,

топлината във  сърцето

от тогава все тая...

 

И сега,  всред снежна зима,

с ветрове по моя бряг,

все  усмивката любима

с твоя образ пазя аз.

 

Нека бурята бушува,

нека стенат морските вълни,

знам, очаквам, пак ще дойдеш

с оня блясък в очи.

 

 

http://www.vbox7.com/play:3b34a2b9

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...