10 февр. 2009 г., 22:47

Някъде край Варна

1.3K 0 13

По пътеката позната,

що отвежда в  морски бряг,

аз срещнах те в ранна утрин

и подадох ти ръка.

 

После нежно,  всред вълните,

до подводните скали,

ти със  блясък във очите

свят незнаен ми разкри...

 

Беше нежно, бе омая,

бе безкрайна красота,

топлината във  сърцето

от тогава все тая...

 

И сега,  всред снежна зима,

с ветрове по моя бряг,

все  усмивката любима

с твоя образ пазя аз.

 

Нека бурята бушува,

нека стенат морските вълни,

знам, очаквам, пак ще дойдеш

с оня блясък в очи.

 

 

http://www.vbox7.com/play:3b34a2b9

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...