Във изгрева аз цвят намерих,
да боядисам душата избеляла,
криле на чайка аз разперих
да полетя над пустош изгоряла.
Море, в очите заледено,
отскоро спря да се бунтува,
А ледовете ги усещам в мене-
нима престанах аз да съществувам?
В отчаяние откривам
нега лилава, мека..
Да продължа-в сърцето сили скривам
и крачките забавям ги полека. ...