някъде към върховете...
Във изгрева аз цвят намерих,
да боядисам душата избеляла,
криле на чайка аз разперих
да полетя над пустош изгоряла.
Море, в очите заледено,
отскоро спря да се бунтува,
А ледовете ги усещам в мене-
нима престанах аз да съществувам?
В отчаяние откривам
нега лилава, мека..
Да продължа-в сърцето сили скривам
и крачките забавям ги полека.
Аз искам шареният изгрев
да разлюлее морските напеви
и както някога да бъда горда,
щастлива, истинска..със тебе.
В борбата слаба съм, не мога
да го прескоча тоя хълм, където
пороят няма да е минал
и живо ще е в мен сърцето.
От изгрева свалих го, дадох
на тъмносините талази
цвета, за който сълзите продадох,
но не успях аз себе си да пазя.
На залеза в сянката ще сложа
раненото, но неувяхналото цвете,
за него хълмът ще предложи
пътека тясна някъде към върховете...
да боядисам душата избеляла,
криле на чайка аз разперих
да полетя над пустош изгоряла.
Море, в очите заледено,
отскоро спря да се бунтува,
А ледовете ги усещам в мене-
нима престанах аз да съществувам?
В отчаяние откривам
нега лилава, мека..
Да продължа-в сърцето сили скривам
и крачките забавям ги полека.
Аз искам шареният изгрев
да разлюлее морските напеви
и както някога да бъда горда,
щастлива, истинска..със тебе.
В борбата слаба съм, не мога
да го прескоча тоя хълм, където
пороят няма да е минал
и живо ще е в мен сърцето.
От изгрева свалих го, дадох
на тъмносините талази
цвета, за който сълзите продадох,
но не успях аз себе си да пазя.
На залеза в сянката ще сложа
раненото, но неувяхналото цвете,
за него хълмът ще предложи
пътека тясна някъде към върховете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
