6 mar 2013, 13:13

Някъде там

  Poesía » Otra
894 0 20

Някъде там

 

спира ме

споменът

тръгвам назад

вслушвам се

в думи отронени

шепот от друг кръговрат

спъвам се

в корени и в имена

навикът смее се

чувствам вина

бързахме

бързаме

стъпки в страни

вече сме

свързани

с други съдби

чакаме

чакат ни

мисли крещят

всеки

завръща се

в своя нов свят

махвам на времето

да продължи

всичко е временно

стапяш се ти

дим ли бе

дъх ли бе

още не знам

чаках те чакам те

някъде там

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...