Някъде там
спира ме
споменът
тръгвам назад
вслушвам се
в думи отронени
шепот от друг кръговрат
спъвам се
в корени и в имена
навикът смее се
чувствам вина
бързахме
бързаме
стъпки в страни
вече сме
свързани
с други съдби
чакаме
чакат ни
мисли крещят
всеки
завръща се
в своя нов свят
махвам на времето
да продължи
всичко е временно
стапяш се ти
дим ли бе
дъх ли бе
още не знам
чаках те чакам те
някъде там
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Това... го бях забравила. Благодаря Ви!