Някъде там
спира ме
споменът
тръгвам назад
вслушвам се
в думи отронени
шепот от друг кръговрат
спъвам се
в корени и в имена
навикът смее се
чувствам вина
бързахме
бързаме
стъпки в страни
вече сме
свързани
с други съдби
чакаме
чакат ни
мисли крещят
всеки
завръща се
в своя нов свят
махвам на времето
да продължи
всичко е временно
стапяш се ти
дим ли бе
дъх ли бе
още не знам
чаках те чакам те
някъде там
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Това... го бях забравила. Благодаря Ви!