6.03.2013 г., 13:13

Някъде там

889 0 20

Някъде там

 

спира ме

споменът

тръгвам назад

вслушвам се

в думи отронени

шепот от друг кръговрат

спъвам се

в корени и в имена

навикът смее се

чувствам вина

бързахме

бързаме

стъпки в страни

вече сме

свързани

с други съдби

чакаме

чакат ни

мисли крещят

всеки

завръща се

в своя нов свят

махвам на времето

да продължи

всичко е временно

стапяш се ти

дим ли бе

дъх ли бе

още не знам

чаках те чакам те

някъде там

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...