6 мар. 2013 г., 13:13

Някъде там

890 0 20

Някъде там

 

спира ме

споменът

тръгвам назад

вслушвам се

в думи отронени

шепот от друг кръговрат

спъвам се

в корени и в имена

навикът смее се

чувствам вина

бързахме

бързаме

стъпки в страни

вече сме

свързани

с други съдби

чакаме

чакат ни

мисли крещят

всеки

завръща се

в своя нов свят

махвам на времето

да продължи

всичко е временно

стапяш се ти

дим ли бе

дъх ли бе

още не знам

чаках те чакам те

някъде там

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...