Бавно отпивай от черния чай,
бавно стопявай се...
Бавно.
Плавно дочаквай тъмата.
До край.
Нощ под звездите да падне.
Тази земя вледенена заспа.
Белите вихри танцуват.
Някъде ражда се нова душа.
Децата сънуват...
сънуват...
Излез в самотата на светлата нощ.
Чуй как изтръпваш от болка.
Дишай от своята земна немОщ.
В болка се ражда животът...
В простора над теб ще кънти тишина.
Човек на Земята е сам.
Някъде тръгва си стара душа.
Някъде... някъде
там...
© Катя Todos los derechos reservados
Събира се целия свят
от изгрева до залеза...
Прекрасен и силен стих Катя!!!