15 dic 2007, 11:09

Някъде там

  Poesía
1.3K 0 14

Бавно отпивай от черния чай,

бавно стопявай се...

Бавно.

Плавно дочаквай тъмата.

До край.

Нощ под звездите  да падне.

Тази земя вледенена заспа.

Белите вихри танцуват.

Някъде ражда се нова душа.

Децата сънуват...

сънуват...

Излез в самотата на светлата нощ.

Чуй как изтръпваш от болка.

Дишай от своята земна немОщ. 

В болка се ражда животът...

В простора над теб ще кънти тишина.

Човек на Земята е сам.

Някъде тръгва си стара душа.

Някъде... някъде

там...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....