15 dic 2007, 11:09

Някъде там

  Poesía
1.3K 0 14

Бавно отпивай от черния чай,

бавно стопявай се...

Бавно.

Плавно дочаквай тъмата.

До край.

Нощ под звездите  да падне.

Тази земя вледенена заспа.

Белите вихри танцуват.

Някъде ражда се нова душа.

Децата сънуват...

сънуват...

Излез в самотата на светлата нощ.

Чуй как изтръпваш от болка.

Дишай от своята земна немОщ. 

В болка се ражда животът...

В простора над теб ще кънти тишина.

Човек на Земята е сам.

Някъде тръгва си стара душа.

Някъде... някъде

там...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...