Бавно отпивай от черния чай,
бавно стопявай се...
Бавно.
Плавно дочаквай тъмата.
До край.
Нощ под звездите да падне.
Тази земя вледенена заспа.
Белите вихри танцуват.
Някъде ражда се нова душа.
Децата сънуват...
сънуват...
Излез в самотата на светлата нощ.
Чуй как изтръпваш от болка.
Дишай от своята земна немОщ.
В болка се ражда животът...
В простора над теб ще кънти тишина.
Човек на Земята е сам.
Някъде тръгва си стара душа.
Някъде... някъде
там...
© Катя All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
