За кой ли път поглеждам телефона
и чакам пак в слушалката да чуя твоя глас.
Но само немият екран напомня
за теб и мен, за всичко между нас.
И тихо пак поглеждам със надежда,
разяждат ме съмнения, без жал
дали за мен си мислиш,
или си с друга в този час.
Поглеждам и мечтая да чуя
как ми казваш "обичам те"...
И пак, и пак поглеждам, но немият
телефон отново ми мълчи...
© Валя Митова Todos los derechos reservados