valia (Валя Митова) valia (Валя Митова)
1 87
Jul 31, 2007, 10:19 PM

Ням телефон

  Poetry
772 0 3

За кой ли път поглеждам телефона
и чакам пак в слушалката да чуя твоя глас.
Но само немият екран напомня
за теб и мен, за всичко между нас.
И тихо пак поглеждам със надежда,
разяждат ме съмнения, без жал
дали за мен си мислиш,
или си с друга в този час.
Поглеждам и мечтая да чуя
как ми казваш "обичам те"...
И пак, и пак поглеждам, но немият
телефон отново ми мълчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0