valia (Валя Митова) valia (Валя Митова)
1 87
Jul 31, 2007, 10:19 PM

Ням телефон

  Poetry
773 0 3

За кой ли път поглеждам телефона
и чакам пак в слушалката да чуя твоя глас.
Но само немият екран напомня
за теб и мен, за всичко между нас.
И тихо пак поглеждам със надежда,
разяждат ме съмнения, без жал
дали за мен си мислиш,
или си с друга в този час.
Поглеждам и мечтая да чуя
как ми казваш "обичам те"...
И пак, и пак поглеждам, но немият
телефон отново ми мълчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0