Ням телефон

31 июл. 2007 г., 22:19

Поэзия

645 0 3

За кой ли път поглеждам телефона
и чакам пак в слушалката да чуя твоя глас.
Но само немият екран напомня
за теб и мен, за всичко между нас.
И тихо пак поглеждам със надежда,
разяждат ме съмнения, без жал
дали за мен си мислиш,
или си с друга в този час.
Поглеждам и мечтая да чуя
как ми казваш "обичам те"...
И пак, и пак поглеждам, но немият
телефон отново ми мълчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докато стана тишина
Вьюга в ночном лесу

Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
Победа 9 Мая 1945

Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
К тебе, мое сердце

Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »