1 mar 2007, 18:28

Няма

  Poesía
1.1K 0 1
Радостта ми даде и вярата в доброто,
за теб готов съм да преборя злото.
В сърцето си те нося, но всеки те познава
заради теб и слънцето изгрява.
От къде се пръхна ти, не знам,
но даде ми радост и кураж голям.
Една си и без теб не мога,
няма те - изпълнен съм с тревога!
Да те нараня умишлено не бих,
кремче мое сладко, прости ми, че те нараних.
Сега далеч си ти от мен,
далеч си - няма слънце в моя ден.
Позволи ми пак да те прегърна,
позволи ми щастието да си върна.
Бъди до мен, не ме оставяй,
в сърцето си пази ме, не ме забравяй!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...