Mar 1, 2007, 6:28 PM

Няма

  Poetry
1.1K 0 1
Радостта ми даде и вярата в доброто,
за теб готов съм да преборя злото.
В сърцето си те нося, но всеки те познава
заради теб и слънцето изгрява.
От къде се пръхна ти, не знам,
но даде ми радост и кураж голям.
Една си и без теб не мога,
няма те - изпълнен съм с тревога!
Да те нараня умишлено не бих,
кремче мое сладко, прости ми, че те нараних.
Сега далеч си ти от мен,
далеч си - няма слънце в моя ден.
Позволи ми пак да те прегърна,
позволи ми щастието да си върна.
Бъди до мен, не ме оставяй,
в сърцето си пази ме, не ме забравяй!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...