Няма да чакам

Надеждата ми бавно не искам да умира, 
да гледам как идва сетният ѝ час,
да чакам тя да си отиде, 
да я погуби онзи вечен страх. 

Не искам мечтите ми да гаснат 
и в душата ми огънят да спре.
Не искам себе си да погубя, 
в бурята на този подъл свят. 

Крилете си здраво ще разперя, 
щом вярата във мене още е жива
и напред уверено ще тръгна,
готова да посрещна неизвестността!