28.11.2021 г., 16:52

Няма да чакам

651 1 0

Надеждата ми бавно не искам да умира, 
да гледам как идва сетният ѝ час,
да чакам тя да си отиде, 
да я погуби онзи вечен страх. 

 

Не искам мечтите ми да гаснат 
и в душата ми огънят да спре.
Не искам себе си да погубя, 
в бурята на този подъл свят. 

 

Крилете си здраво ще разперя, 
щом вярата във мене още е жива
и напред уверено ще тръгна,
готова да посрещна неизвестността! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...