28.11.2021 г., 16:52

Няма да чакам

644 1 0

Надеждата ми бавно не искам да умира, 
да гледам как идва сетният ѝ час,
да чакам тя да си отиде, 
да я погуби онзи вечен страх. 

 

Не искам мечтите ми да гаснат 
и в душата ми огънят да спре.
Не искам себе си да погубя, 
в бурята на този подъл свят. 

 

Крилете си здраво ще разперя, 
щом вярата във мене още е жива
и напред уверено ще тръгна,
готова да посрещна неизвестността! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...