28.11.2021 г., 16:52 ч.

Няма да чакам 

  Поезия
305 1 0

Надеждата ми бавно не искам да умира, 
да гледам как идва сетният ѝ час,
да чакам тя да си отиде, 
да я погуби онзи вечен страх. 

 

Не искам мечтите ми да гаснат 
и в душата ми огънят да спре.
Не искам себе си да погубя, 
в бурята на този подъл свят. 

 

Крилете си здраво ще разперя, 
щом вярата във мене още е жива
и напред уверено ще тръгна,
готова да посрещна неизвестността! 

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
  • И тази нощ осъмна на паважа невръстен просяк, сред мъгла и киша. Разтърка сънено очите влажни, сълзи...
  • Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...

Още произведения »