Nov 28, 2021, 4:52 PM

Няма да чакам

  Poetry
648 1 0

Надеждата ми бавно не искам да умира, 
да гледам как идва сетният ѝ час,
да чакам тя да си отиде, 
да я погуби онзи вечен страх. 

 

Не искам мечтите ми да гаснат 
и в душата ми огънят да спре.
Не искам себе си да погубя, 
в бурята на този подъл свят. 

 

Крилете си здраво ще разперя, 
щом вярата във мене още е жива
и напред уверено ще тръгна,
готова да посрещна неизвестността! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еленка Гишина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...