Надеждата ми бавно не искам да умира,
да гледам как идва сетният ѝ час,
да чакам тя да си отиде,
да я погуби онзи вечен страх.
Не искам мечтите ми да гаснат
и в душата ми огънят да спре.
Не искам себе си да погубя,
в бурята на този подъл свят.
Крилете си здраво ще разперя,
щом вярата във мене още е жива
и напред уверено ще тръгна,
готова да посрещна неизвестността!