Не се ли събуждаш нощем...

(И) спиш ли спокойно изобщо?

Малко?! Не те ли е страх...

или да ти пука е лошо?

Аз се будя...! Обляна в пот.

Всяка сутрин - студена и мокра.

Обвзета от огромен страх,

че те губя. Безпомощна.

Не сънувам кошмари. Не вярвам в сънища.

(И) черното не винаги значи тревога.

Но пък съм чувала, че от най-белите облаци

пада буря и безпокойствие.

Понеже не съм пораснала (още),

лишена съм от думи и глас.

Нали Боговете уж са безсмъртни,

мъдрост и докато си млад.

Излишно е да се замисляш над словата ми.

Не искам да руша съня ти.

Мене няма да ме има векове...

( и) ще си тръгна малко преди тебе...

... обичала един живот.