Няма да ме има векове
Не се ли събуждаш нощем...
(И) спиш ли спокойно изобщо?
Малко?! Не те ли е страх...
или да ти пука е лошо?
Аз се будя...! Обляна в пот.
Всяка сутрин - студена и мокра.
Обвзета от огромен страх,
че те губя. Безпомощна.
Не сънувам кошмари. Не вярвам в сънища.
(И) черното не винаги значи тревога.
Но пък съм чувала, че от най-белите облаци
пада буря и безпокойствие.
Понеже не съм пораснала (още),
лишена съм от думи и глас.
Нали Боговете уж са безсмъртни,
мъдрост и докато си млад.
Излишно е да се замисляш над словата ми.
Не искам да руша съня ти.
Мене няма да ме има векове...
( и) ще си тръгна малко преди тебе...
... обичала един живот.
© Без име All rights reserved.
