10 ago 2014, 19:15

Няма да моля

  Poesía
1.7K 0 8

Няма да моля и няма да плача.

Няма глава да сведа и дори

в пътя с жаравата бавно ще крача,

с пръст да ме сочат, ще вдигна очи.

 

Даже краката ми с пръти да счупят,

пак ще вървя и ще търся следа.

Целият в мрак и тъма да ме скрият,

твойте сълзи ще ми светят в нощта.

Няма да моля за хляб или вино.

Сит или гладен, ще пия вода,

дето магьосница в менци е скрила,

дето във нея е къпан страха.

Нож във гърба ми дори да забият,

огън в очите ми да накладат,

в пясъци - мъртви, духа ми да скрият

пак ще намеря от тебе следа...

Няма да моля Луната над мене

все да те пази от грешни мечти.

Вместо Луната - духът ми ще легне,

кротко до тебе, приспан от звезди.

 

Няма да моля и няма да плача.

Всичко изгубил, при тебе ще спра.

Само в сърцето ми чака и плаче,

мойта последна сълза... любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жалко, че вече не пишеш...
    Много докосващи стихове!
  • Красиво и затрогващо!
  • Ах, че ми хареса тук
    Такъв хъс, такава отдаденост...
    И понеже винаги съм била честна с теб, ще ти кажа какво бих променила аз, ако беше моя рожба - "плача-плаче"
    Всичко друго е перфектно!
    Жив стих.
  • Ей такива стихове обичам - да те карат да се пръснеш от завист, че не е писано за теб!!!
    Поздравления!!!
  • Много хубав стих, Валдемар!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...