Valdemaro (Валдемар)
66 181
10.08.2014 г., 19:15 ч.

Няма да моля 

  Поезия
1399 0 8

Няма да моля и няма да плача.

Няма глава да сведа и дори

в пътя с жаравата бавно ще крача,

с пръст да ме сочат, ще вдигна очи.

 

Даже краката ми с пръти да счупят,

пак ще вървя и ще търся следа.

Целият в мрак и тъма да ме скрият,

твойте сълзи ще ми светят в нощта.

Няма да моля за хляб или вино.

Сит или гладен, ще пия вода,

дето магьосница в менци е скрила,

дето във нея е къпан страха.

Нож във гърба ми дори да забият,

огън в очите ми да накладат,

в пясъци - мъртви, духа ми да скрият

пак ще намеря от тебе следа...

Няма да моля Луната над мене

все да те пази от грешни мечти.

Вместо Луната - духът ми ще легне,

кротко до тебе, приспан от звезди.

 

Няма да моля и няма да плача.

Всичко изгубил, при тебе ще спра.

Само в сърцето ми чака и плаче,

мойта последна сълза... любовта.

 

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??