Няма да моля
Няма да моля и няма да плача.
Няма глава да сведа и дори
в пътя с жаравата бавно ще крача,
с пръст да ме сочат, ще вдигна очи.
Даже краката ми с пръти да счупят,
пак ще вървя и ще търся следа.
Целият в мрак и тъма да ме скрият,
твойте сълзи ще ми светят в нощта.
Няма да моля за хляб или вино.
Сит или гладен, ще пия вода,
дето магьосница в менци е скрила,
дето във нея е къпан страха.
Нож във гърба ми дори да забият,
огън в очите ми да накладат,
в пясъци - мъртви, духа ми да скрият
пак ще намеря от тебе следа...
Няма да моля Луната над мене
все да те пази от грешни мечти.
Вместо Луната - духът ми ще легне,
кротко до тебе, приспан от звезди.
Няма да моля и няма да плача.
Всичко изгубил, при тебе ще спра.
Само в сърцето ми чака и плаче,
мойта последна сълза... любовта.
© Валдемар All rights reserved.
