О, никога аз няма да остана сам,
на Скуката във празното пространство,
защото Микрокосмоса ми е голям,
и той е моето пространство!
И Скуката се ще прогоня сам,
дори на най-далечната планета,
защото всичките светци на моя храм,
са по-немирни даже от момчета...
Защото моите Галактики са без предел...
И Орбитите им - неизброими!
Аз мислите си, като птици съм повел,
а поривите ми - неукротими!
16.04.1975г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados