19 окт. 2014 г., 17:43

Няма да съм сам

509 0 0

Няма да съм сам

О, никога аз няма да остана сам,
на Скуката във празното пространство,
защото Микрокосмоса  ми е  голям,
и той е моето  пространство!

И  Скуката се ще прогоня сам,
дори на най-далечната планета,
защото всичките светци на моя храм,
са по-немирни даже от момчета...

Защото  моите Галактики са без предел...
И Орбитите им - неизброими!
Аз мислите си, като птици съм повел,
а  поривите ми - неукротими!
    16.04.1975г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....