19.10.2014 г., 17:43

Няма да съм сам

505 0 0

Няма да съм сам

О, никога аз няма да остана сам,
на Скуката във празното пространство,
защото Микрокосмоса  ми е  голям,
и той е моето  пространство!

И  Скуката се ще прогоня сам,
дори на най-далечната планета,
защото всичките светци на моя храм,
са по-немирни даже от момчета...

Защото  моите Галактики са без предел...
И Орбитите им - неизброими!
Аз мислите си, като птици съм повел,
а  поривите ми - неукротими!
    16.04.1975г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...